неделя, 30 ноември 2014 г.

Момчешки живот, волен, великолепен живот...

Изображението на корицата е взето от svejo.net
Заглавие: "Момчешки живот"
Автор: Робърт Маккамън
Цена: 21.90 лв.
Страници: 632
Жанр: Фентъзи, Юношеска, Приключенска, Криминална

 Ех, момчешки живот, волен, великолепен живот... магичен живот!
  Досега не се бях срещал с книгите на Робърт Маккамън- тези, издадени на български, бяха предимно в хорър жанр, в който нямам особен опит (ако не броим историите на Лъфкрафт). Ала миналата година, с близо 25 години закъснение, в България бе издадена неговата юношеска класика, а именно "Момчешки живот"- 630-странична тухла с привлекателна корица и възбуждащо интерес резюме. За жалост чак сега се добрах до нея- далеч след пика на нейни ревюта, отзиви и възторга по нея. Но нищо. Ако желаете, приемете ревюто ми като финален реверанс към книгата, към която обаче още се обръща внимание.
 Зефир е вълшебно, магично градче, в което може да се случи всичко- магично и красиво, ала и страховито и тръпкопобиващо- в реката дебне древно чудовище, в гората ловците търсят легендарен бял елен и праисторическо чудовище, по пътищата броди кола-призрак, а друга кола  потъва в езерото в една студена мартенска сутрин, отключвайки една мистерия, която се разкрива буквално в последните 30 страници на романа и е основна арка на сюжета в тези 632 магични страници.
 Но това далеч не е криминална книга тип "Агата Кристи", съвсем не! Един роман трябва да има гръбнак, за да не рухне като къща без подпорни греди, но една книга не бива да е гол скелет... една трябва да има плът и мускули, органи и разум, очи, дори кожа... за да бъде перфектна една книга, трябват много неща. И в "Момчешки живот", смело бих заявил, ги има всичките.
  В центъра на цялата магия е едно невероятно момче, което желае да стане писател- 12-годишния Кори Макенсън, един от свидетелите на потъването на съдбовната кола в езерото. Той и главния герой на романа, който покрай цяла мистерия около онази мартенска сутрин преживява и безброй други уникални случки: става свидетел на атака на стършели в църквата по Великден, полет с приятелите му в небесата, две смърти, заговор с намерение смърт на чернокожите жители на близкото градче начело с мистериозната Дама на над век, едно страховито наводнение и безброй други чудеса и страхотии, които се появят в този чуден, странен град...
  Не мога да кажа повече, и без това не бих казал че съм най-поетичния блогър на тоя свят. Всъщност, ако не сте разбрали мнението ми досега, нека го заявя в прав текст: отидете и си купете книгата и се насладете, бога ми!
  Крайна оценка: 9.5/10 

 П.П- цената от 22 лева си струва, в предвид че книгата е страхотна, а има книжки от 200 страници за 17-18 лева.
  

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Понякога Той се завръща...

Снимката е взета от weheartit.com
"Понякога Той се завръща,
посещава стария блог, 
усеща сърьето си разтуптяно,
и знае какво предстои..."
 Върнах се! Заедно с мен иде нов блог- "Избраните произведения на  К. Иванов", който ще се появи в нощта на 31-ви октомври, известен и като Вси Светии, на адрес novels-of-ivanov.blogspot.com. Много блогове станах, май един ще замине в кошчето (този без нито една публикация), а другите ще ги подържам, докато мога. 
  Защо ме нямаше ли- ново училище, нови приятели, нови учители, трябваше ми време да свикна с дългите пътувания с автобус... абе бива ме да измислям оправдания да кибича.
    Но сега съм тук- все пак понякога Той се завръща...
Какво повече да кажа? ЧОВЕЧЕ, ВЪРНАХ СЕ! 

неделя, 21 септември 2014 г.

Аниме-ревю: One Piece

Kартината е взета от www.getcartoonwallpaper.com
Заглавие: One Piece
Създадено по: едноименната манга на Ейчиро Ода
Първи излъчен епизод:  "Аз съм Лъфи! Момчето, което ще стане Крал на пиратите!" на 20 октомври, 1999 година
Брой еп.: 663 и продължава...

 
Предполагам сте чували за One Piece, нали? Не? Сериозно?!
 Не, наистина, ако не сте чували за   One Piece, вие сте от онези индивиди, чийто допир с манга и аниме най-вероятно сте стеснява до Наруто като деца в най-добрия случай. В по лошите случаи само до "Ю-Ги-О" (което всъщност не е толкова зле), "Бейблейд" или във възможно най лошия случай само "Dragon Ball" (аз не мога да понасям това аниме, просто рисунъка ми избожда очите, сюжета ми избожда мозъка, а битките по 6-7 епизода ме приспиват, тъй като не са особено динамични). Е, ако сте такива случаи, защо стоите и се дивите на драсканиците ми? Марш да гледате "Death Note" и "One Piece"! СЕГА!
Добре, добре, държа се като нервен учител в криза на средната възраст, знам. НО! Имам си оправдание. То е- аз съм огромен фен на гореспоменатите, дори според другите (а повечето хора не смятат така) да не струват.
Както и да е. One Piece е аниме за пирати, и то какво!  Действието се развива във свят, наподобяващ нашия. Но си има доста разлики. Например около екватора, наречен "Гранд Лайн", се простират морета без вятър, а самия екватор е странно място, където много от нормалните закони на физиката и природата не важат. Там се въдят и Дяволските плодове, които придават на собствениците им уникални умения, но с цената никога да не могат да плуват и да потъват във вода като камъни. Притежател на уменията на Дяволския плод е и главния герой Мънки Д. Лъфи, който е изял Гому Гому плода и тялото му може да поема кръгли куршуми и да се разтяга без проблем.
В началото Лъфи се намира в Източното море и е сам с джоб, пълен с мечти и прах, както и умението му, без другари и екипаж, спящ насред носещото се в морето буре. Епизод след епизод към екипажа му се присъединяват различни образи, които с времето еволюират. Сред тях са Зоро- ползващ три меча фехтовач, който е дал клетва да стане най-добър в света (и някъде до 490 епизод, където съм в момента, не е успял), Нами- крадец и навигатор, тя умее да прави карти и мечтае да създаде пълна карта на света, Усоп- лъжец, който е страхотен на думи, а на действия- не чак толкова (поне в началните епизоди, после почва да набира смелост малко по малко), Санджи- умел готвач, който се бие с ритници, защото трябва да пази ръцете си за готвенето, Чопър- едно друго създание, изяло дяволски плод... Нека Робин и Франки сами да разберете какви са.
Различни главни и второстепенни герои от сериала (Колажа е взет от animewallpaper.creativeyouthmedia.com
 И за какво в крайна сметка е целия сериал? Ами за съкровището на Гранд Лайн, което е оставено преди 20 години от Краля на пиратите, мъртвия Гол Д. Роджър (по прякор Златния Роджър). Според легендата то се намира на края на втората част от маршрута, наречена Новият Свят, на мистичен остров, известен под името Рафтел. Но никой освен Роджър още не е стигал до там, дори нашата групичка след 660 епизода...
  И тези 663 епизоди са малко над средата на историята, представяте ли си? Тоест ще трябват около 1200 епизода в това темпо, за да завърши сериала, и 1500 глави на мангата (която в момента има 761 глави). Това нещо в главата ми излиза по титанично от Наруто (и на всичкото отгоре няма толкова сложни изрази, чинове на нинджи и имена на нинджа-умения). Това е един титаничен проект и дори да не го харесвате, поне го уважавайте. Защото кой би могъл вече 17 години неуморно да пише и рисува една и съща манга, без титанично търпение и въображение? И всички герои, уникални характери и безбройните арки и допълнениея към сюжета, и всичките тъжни моменти (Ейс!!!! 483!!!! :( (само някои ще разберат за какво говоря)). Ако не харесате анимето, поне уважавайте Ейчиро Ода, защото за милиони хора той е гений.
  Абе за какво всъщност още четете моите бръщолевения? Отивайте и си пускайте епизод 1 и потъвайте!

Оценка (личен кефометър):  11/10
Оценка (малко по смекчен фен): 9/10
Критическа оценка: как ще я дам, като това аниме го гледам всеки ден? В смисъл, най-малко да дам 8.5!

Изображението е взето от wallpaperrich.com

събота, 6 септември 2014 г.

"Искри от забравени години"- поетично заглавие, непоетично съдържание

На тези неща попаднах наскоро и се размазах от кеф, смях и удивление как съм могъл да пиша подобни щуротии и изцепки на 7-8 годишна възраст. Както казват, всеки писател трябва да излие 40 000 думи преди да почне да пише свестно. Аз още тогава съм ги излил и не стигам до велик талант още. Е, дерзайте от развинтеното ми въображение, което днес впрягам за доста по добри неща. Е, поне аз така си мисля...


ИСКРИ ОТ ЗАБРАВЕНИ ГОДИНИ

Номер 1- Описание на замъка на нинджите (много си падах по Наруто като малък и бях тръгнал да пиша повест за някаква тиранична нинджа-държава)
Тъм-та-да-дъм!!! (снимката е взета от www.blogforbooks.com

Нинджите живееха в огромен замък с порти от камънаци и стени от камъни. Никой не можеше да припари до имението (то замък ли беше, имение ли, аз 3 дни съм го писал това сигурно :D). Замъка имаше 99 стаи с капани и противници и само 1 стая на върха на най-високата куличка, където живееха нинджите. Мястото бе непревзимаемо, но Бунтовниците мислеха да го обсадят  (бягайте, тука станаха Междузвездни войни!!!).
В първата стая имаше нинджа-кумахар (ама уникални имена съм измислял тогава, ей!), във втората пода пропадаше, а в третата беше огромния зъл тигър Пухчо (тъкмо ми бяха взели котка и я бях кръстил Пухчо), който с имплантираните си ракети можеше да срути всички зали около него.

Номер 2- Описание на квартирата на братята Уинтърфер (от псевдо-повест, която започнах на седем и от която написах точно 3 страници)

Братята Уинтърфер (Майк беше на 20, а Джон- на 23) живееха в забутана и мизерна квартирка, отпусната им от университета, пълна с книги и кашони. Всяка нощ от коридора се чуваше скърцане (сега си мисля, че обяснението е просто съученик сомнамбул или такъв, който е с разстройство и няма лична тоалетна), а легендата гласеше, че това е чудовището на Ъксфорд (да, правилно прочетохте, Ъксфорд съм писал, но не ме винете много, тогава дори не знаех накъде е изток и запад, камо ли знаех имената на известните университети в света, Оксфорд явно съм го бил чул някъде по телевизията), заради което всяка година изчезвали по 5-6 студента. Както и да е, братята Уинтърфер си живееха в стаята с кашони и книги, докато една нощ на Майк не му се спеше и реши да излезе. Той взе едно фенерче и излезе, но навън видя.... (и така свършва тази "повест", за съжаление дори не се е появило чудовището.)

Номер 3- Посвещение към романа "Едно космическо приключение" и единствените изречения от него (тоз роман и 1 страница не можа да стигне)
Епично е, нали? (изображението е взето от lenta-ua.net
Посвещение: Посвещавам този научнофанатичен (пак съм обърквал думите на 7) трилър (по това време мислех, че трилър е роман/филм с три главни герои) на мама, тате, баба, дядо,другия ми дядо и баба, прабаба и прадядо, да сте живи и здрави завинаги! (това е като пожелание за Коледа)

Глава първа
Кораб 2348

 Военен кораб 2343 (имало е поне 3 часа време между заглавието и първото изречение) беше с екипаж от 50 хора и имаше лоша слава. Пращаха го в най-лошата част на опашката (сигурно съм имал предвид галактически ръкав, де да знам) и хората трябваше да вършат най-различни неща. Но сега екипажа беше загазил яко.
  Капитан Роджърс (а-а-а не, бил съм егати англофила като малък!!!) стоеше, стиснал лазерен пистолет в ръка, и гледаше извънземното, което го зяпаше с 15-те си очи. Той бе готов да стреля, но...това беше от този проект! :D

 Е, това беше засега. След време може да се появят "Искри 2", когато намеря и други недовършени и смешни бисери от 7-8-годишна възраст. А сега очаквайте други ревюта и следващите дни от поредицата за "Диймън Хаус". Приятен ден!



петък, 5 септември 2014 г.

"Дневникът от "Диймън Хаус"- Ден 2

Та, ето го и ден 2. Както го закарах, става малко като видео-игра, от онези нашумелите, дето трябва да издържиш 3/5/7/30/7889089 дни в някакво обладано имение, изоставена сграда, подземие или мазе без буркани с лютеница (извинете, ама нямаше как да не изкарам едно troll face изражение и да се погъбаркам за сметка на гейм-производителите). Както и да е, никак не ставам за хуморист и без това, дай да вървим по същество.

Дневникът от Диймънс Хаус- Ден 2
Снимката е взета от blog.iztok-zapad.eu
Някъде към 08:15 часа сутринта, 2-ри ноември, 2005-та година
 Проведох първото си интервю с екипа чрез лаптопа в стаята ми. Феновете днес ще полудеят, защото е голямата премиера на шоуто. Макар че бях сънен, изглеждах леко параноично, сякаш под въздействието на страх. То не беше страх, а ноемврийския студ. Това място е ледовито сутрин, трябва да ставам да подържам печката (плюс за шоуто, кой знае какъв стряскащ номер могат да ми изиграе екипа, ако ставам по 6-7 пъти на нощ, това са доста възможности). 
Както и да е, в момента си правя палачинки, открих малко смес сред нещата в кухненските шкафове, оставени от екипа. Прозорецът от снощи пак се бе отворил от вятъра, пак потреперих, но този път чисто от студ, и го затворих с тревожни погледи, размятани наляво надясно, 
Няколко минути по късно
Тук имало и течен шоколад. Боже, трябва да пестя сместа и шоколада, тези палачинки си ги бива (за направени от мъж, пък и от много време палачинки не съм похапвал)!

Към 09:30 часа сутринта
Взех си личната камера (огледах се в огледалото, така приличам на онези псевдо-изследователи на паранормално, които се нароиха в интернет напоследък, но пък те са ми публика). Прегледах "апартамента", но нищо не открих. На стълбите в антрето съм и мисля да изляза навън, може да са сложили ключ в някой от разбитите фонтани (феновете ще се подготвят за велика паранормална активност, ако открия нещо!). Е, дори да няма, ще изкоментирам нещо или ще потърся стряскащи детайли за пред публиката. 

Половин час по късно

Наистина открих ключ, за бога! В един разбит фонтан, с надпис, издялан с нож: "Използвай го само веднъж, глупако!". През нощта екипа прави чудеса! Потреперих театрелно. Отивам да пробвам за коя врата е.

12:00 на обяд

Чудо, ключът не става! Напразни надежди, ако се развивах толкова бързо, щях да отключа цялото имение за тези 31 дни.
Не ми се пържи, нито ми се пече или прави нещо. Просто ще си намажа сандвичи с шунка. Мога и да отпусна всякакви диети, но ползата от това, че ще трябва да моля екипа да ми достави храна тайно или те да ми дава под формата на подарък от духовете (ама кой ще гледа шоу с чак толкова добронамерени духове, и без това след 15-тата нощ би трябвало да имам проблеми... или поне така каза екипа, тоест... трикове с купове!). Пак ще тръгна да търся ключове.

Около 13:30 часа

Имаме пробив! Телефона звънна, което наистина взе, та ми искара акъла, а до старинния телефон имаше ключ! Заснех всичко с личната камера. Ключът пасва с една от ключалките. Бързам да пиша и сега ще отворя вратата. 
Малко по късно...
Обикнове стаичка е. Малка и с няколко кресла, интимна атмосфера, прах и един остарял дървен шах, сложен на голям резбован шкаф. Нищо особено. Въпреки това потрепнах като същински актьор, щом влязох, и си казах "Усещам чуждо присъствие..." достатъчно силно, че микрофона на личната ми камера да го запише. Кой знае, след края на шоуто мога да си уредя живота като актьор или звезда с паранормални наклонности. Други шоута, филми на ужасите... кой знае, но става дума за ПАРИ, затова трябва таланта ми да преигравам с блясък да блесне!
Жалко, че вратата в онази стая не пасва на другия ключ.

18:00 часа 

Боже, или екипа е наел някакъв асасин, който да влиза в "обладаната" къща, или просто наистина нещо взе, да реши да преподрежда къщата, точно когато съм на двора... Определено са наели някой!
Както и да е, открих столовете в кухничката преобърнати, а на един от тях висеше лепкава бележка: "Глупав си и глупав си оставаш... засега те търпя... излез след залез до най-големия речен камък край реката и ще намериш оставен ключ за една от вратите..." Какво пък, ще пробвам, няма да излизам сега, иначе провалям шоуто точно на финала му, защото се обработва и монтира директно минути преди заветния 20-ти час на денонощието, когато ще се излъчи премиерата.  Първо ще поразровя из сайта на шоуто, да хвана някой бърз част с вече чакащите фенове.

Около 19:30 часа

Открих ключа и проведох 2 бързи видео-чата с фенове, като изглеждах уплашен и вече под влиянието на гибелната сила на къщата. Трябва да ме вземат в Холивуд, честно!

Някъде посред нощ

Два камъка тропнаха в прозореца и успяха да ми изкарат акъла отново! Е, поне има материал за следващия епизод...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ, ОЧАКВАЙТЕ ДЕН 3...

четвъртък, 4 септември 2014 г.

"Дневникът от "Диймън Хаус"- Ден 1

 Ето новата страховита историйка, която съчиних. Идеята е за дневник на човек, който трябва да престои 31 дни в имението "Къщата на демоните", заснеман от камери за шоуто "Кошмар в Дома на демоните". Ако не си тръгне ще получи голяма сума пари и ще може да оправи и без това разбития си живот. Той смята, че го чака къща, потънала в прах, с хиляди заключени стаи и ръждясали ключове, където единственото страшно нещо може да бъде някой завит в саван човек, който да го плаши. Но жестоко се лъже...
Дневникът от "Диймън Хаус"- Ден 1
Изображението е взето от architecture.desktopnexus.com
Около 16:00 часа през деня, 1-ви ноември 2005-та година

Най-сетне пристигнах в "Диймънс Хаус". Отлично знам, че камерите ме наблюдават, затова смятам да пиша истинските си размишления само тук, а  не да казвам истината пред микрофона  и компютъра в стаичката ми. 
Това място е голямо като музей и прилича на замък, или поне антрето. Всъщност е доста запуснато, дори не са изчистили преди да започне шоуто. Може би са искали да бъде "натурално", де да знам. Е, и без това ще живея 31 дни в това скучно имение, поне да си наредя нещата и да обиколя незаключените пространства. Плюс това ще светна всички лампи, за да се създаде впечатлението на човек с лека параноя в този "обладан" дом. Колкото по добре изпипам шоуто, толкова по благодарни ще са ми продуцентите. 

Около 18:30 часа през деня

Е, светнах лампите, оглеждайки се параноично, което сигурно ще задържи поне 10% от зрителите в самото начало на шоуто, което ще започнат да излъчват от утре в 20:00 часа вечерта. Всеки епизод е час и половина и трябва да се постарая зрителите да не превключват канала, докато го гледат. 
Разходих се из двора и огледах. Имението се намира покрай реката и винаги мога да метна да плувам, макар че ще ме сметнат за луд в студените води на река Сойер посред ноември с 5-6 камери, впити в мен. Плюс това макар да не са изчистили, банята е отключена, прекарана е топла вода и електричество. 
Самия двор също е запуснат- има разбити статуи, такива с черти, изгубили се от безбройни дъждове, увити в бръшлян фонтани и загубили форма храсти, които най-вероятно са били внимателно подрязвани преди години. Под краката ми хрускат сухи оранжеви листа. Покрай реката има и големи речни камъни, които са загладени. Ако беше август, всеки ден щях да се просвам и да се пека на тях. Бих хванал невероятен тен. Макар че с тези къси нощи интригата с духове и обладаната къща щеше да отиде на вятъра и зрителите щяха да гледат един мъж на 23 години, който се пече на камъните по цял ден.

Около 20:00 часа вечерта 

Направих си вечеря в малката кухничка. Имам си цял апартамент вътре в имението- кухня, баня, тоалетна, хол и спалня. Антрето не го броя, но всичко друго засега е заключено. Ще се впусна в търсене на ключове с преносимата камера, която ми дадоха сценаристите за "личен кадър". Все пак камерите не са в цялата къща, даже ги няма в част от заключените стаи. Всъщност много от стаите са заключените за целта на шоуто, но за някои наистина не са намерили ключове, а не са искали да ги разбиват. Трябва да е натурално, нали така написах!
Както и да е, похапнах от пържолите, които си донесох. Има и продукти, оставени от екипа, за да не премалея от глад в края, ако се окажа лакомник. Даже има и хубаво кафе, две пакетчета топъл шоколад, а в едно от шкафчетата има разни лекарства: аспирини, хапчета против диария, разхлабителни, дори превръзки. Няма фашлива кръв, но има особено плътен кетчуп. Ако се стигне до там, ще го ползвам и него, за да блесне актьорския ми талант и публиката да не откъсва очи от екраните. Както и да е, ще направя един курс из "апартамента", ще поровя в интернет и ще си лягам.

Някъде към 23:00 часа през нощта

Някаква птица се удари в прозореца и ме събуди. Не се стреснах особено, но екипа явно е измислил доста гадни номера за пред публиката. Както и да е, печката в стаичката ми бе почти загаснала, затова хвърлих едно последно дърво (има и купчина дърва до къщата, с които да изкарам цял месец) върху почервенелите въглени, след това светвах лампата и обиколих апартамента. Намерих обърнат стол и отворен прозорец мръсната чиния в кухнята бе махната от мивката и поставена на масата. Екипа явно е по добър отколкото предполагам, щом се вмъква посреднощ и ми прави номера за пред публиката. Потреперих от студ, но с известна доза сценичен ужас за зрителите. След това върнах нещата в нормалния им ред. Сега мисля отново да си лягам, очите ми тежат...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ, ОЧАКВАЙТЕ ДЕН 2...

вторник, 2 септември 2014 г.

Отново на хоризонта

 Лятото си отиде, няма какво да ви говоря. То едно лято- в половината страна потопи и дъждове, в другата половина всичко се скапва от жега. Едно време, само да го опишеш... нашата страна си има уникална метеорология и още по добро място в Европа. Навън сега е 27 градуса, но вее вятър и вали дъжд, но и слънце жури. Изобщо- ще трябват двама яки санитари, които да извлекат времето на България и да върнат разума в несъществуващата му глава.
  Както и да е, върнах се. С пълна сила и с нови идеи. Предстоят по щури публикации, нови идеи и истории, предизвикателства и може би дори по щури неща. Но за съжаление ще се отърся от други.
    На първо място- "Campfire Stories" заминават, заменени от разни историйки, които ще пускам понякога. Освен това "Сагата за Нибиру" също ще бъде зарязана от моя милост. Програмката, на която правех записи и клипчета, се повреди и така и не мога да я оправя, а не обичам да свалям разни програми и само да си усложнявам работата на машинката ми, и без това фрашкана с игри, програмки и свалени филми и разнообразни епизоди от различни анимета.  За сметка на това ще има нови работи и истории.
      Освен това създадох нов блог, наречен "Кътчето на един драскач". За сега има само една публикация, но скоро очаквайте ежеседмичен водопад от историйки и споделени с интернет тегоби от моя живот, както и мъдрите ми размисли, които най-вероятно ще досадят на много хора в интернет, а след години и в кръчми и кафенета. За графоманската болест лек няма, нали знаете...
     Както и да е, очаквайте нови ревюта на филми и анимета, както и разни яки историйки. Открих и нова блогова традиция. Казва се "месечен спешъл" и ще се появява всеки месец на специална дата (в случая на септември- 15-ти, защото ученическите ми мъки отново започват).  Това са историйки със елементи на определен жанр (ужаси, псевдокримка, фентъзи, фантастика) и се фокусират върху някакъв празник, личен или обществен. Очаквайте "Най-странния 15-ти септември" малко по късно от 15-ти, поради зариването в учене и местенето ми в ново училище. Не че нещо, но началото на годината в ново училище е винаги леко напрегнато, или поне така твърдят част от приятелите ми, с които делих първите 2-3 години от училищните си дни и които се преместиха още в края на 2-ри или 3-ти клас.
     Е, какво повече да кажа! Има едно нещо, което ми се ще да изкрещя из интернет океана:
ВЪРНАХ СЕ, ЧОВЕЧЕ, И Е СУПЕР!!!!!!!!!!!

сряда, 16 юли 2014 г.

Лятната ваканция на блога

Да, мисля, че по умните от вас се досещаха, че това ще стане рано или късно. Първата лятна ваканция на блога, която ще продължи от днес до (най-малко) 28-ми август. Не искам да ви предавам, хора, но в момента имам други творчески и житейски планове, които включват да лежа на плажа с Кока-Кола в ръка и да работя по пътепис за преживяванията ми в скорошната почивка. Плюс това доста блогчета са си дали почивка, та и доста по известни, та моята лятна ваканция може да не се забележи много-много. 
Пък и обичам да пиша тук, но се нуждая от почивка, за да се върна на есен с гръм, трясък и пътепис на части. А до тогава не спирайте да се усмихвате, да градите пясъчни замъци, да се къпете в морето и да се забавлявате!
А сега- до скоро! Чакайте ме на китенските плажове!

Видовете летовници- фън статия

 Та, вече времето е доста топло, хората обилно се потят, а българите се съревноват с чуждоземци по черноморието кой ще изхарчи повече пари. Изобщо- типични горещници.
 Тази статия може да послужи и като един вид пътеводител за разпознаването на различните хора на морето. Ще бъде и първата за породи хора от различни типове, която да е нагледно показана със снимки. Та, нека да не увъртам, а да представя основните видове БЪЛГАРСКИ летовници и курортисти, които се явяват на плажа лято след лято и мутират и се множат все повече успоредно с това.

  БИТОВИСТИ (или "Излизащите тънко")

Кадър от филма "Оркестър без име", идеално показващ някогашните
и сегашните битовисти

Това е един много традиционен за  нас, българите, тип летовник. Обикновено битовистите са или женени хора, или хора на средна възраст, или и двете, плюс или минус деца. Тези хора искат да минат тънко, затова днес прекарват много време в нета, търсейки изгодни оферти. Носят всичко, за което се сетят на морето- чадър, плажни кърпи, тенджери, чинии, чаши, ютии, разтегаеми шезлонги и в някои случаи дори храна от вкъщи (което не е добър избор, ако пътуват 5-6 часа примерно). Макар че нямам нищо против битовистите, имам чувството, че те забравят да си починат и да се насладят истински на почивката си, загрижени за сметките за тази почивка.


БОГАТАШИ (или "Любители на лукса")

Това са хора, които искат и могат да живеят в безобразен лукс, пръскайки парите си без мисъл и свян. Тези курортисти са хората, заради които петзвездните ресторанти с ястия, достигащи цена от четири цифри, не затварят. Тези индивиди са главно чужденци и са основната парична опора на магазините за сувенири в курортните градове.  Техният призив и мотив: "Прави се на гъзар и харчи пари!". Макар че понякога тази философия се обръща срещу тях, ако са само любители на лукса, но не са такива богаташи.
П.П- извинете за снимката на "Вълка от Уолстрийт", просто нямам друга подходяща.

КЪМПИНГАРИ















Макар тази порода летовници вече да се среща рядко по нашето Черноморие, тя пак се
появява. Отличителна черта на плажните лагери и самите къмпингари е в това, че лагерите са открити, а хората в повечето случаи са непринудени и купонджии. Изобщо- донякъде да им завиди човек на къмпингарите, но не по начина за завиждани по богаташите: за разлика от тях, тези хора едва ли са много-много заможни, но са сметка на това съм чувал разкази колко е яко да прекараш с тях една вечер в лагера. А описанията представят една невероятна картина-
дрънкане на китара, песни, танци и напитки. Изобщо- купон...

ВМАНИАЧЕНИ-ЕКО КЪМПИНГАРИ

Това е един странен вид, невероятно застрашен и почти неразбираем.
Вманиачените-еко къмпингари имат философия и виждания, както и правила. Едно от тях е, че ако на плажа горят повече от четири огъня през нощта,а  през деня има повече от двадесет човека, това място е индустриално, мъртво и преекспонирано и те трябва да се преместят на по див плаж.
Тези хора живеят на палатка, по възможност прекарват всичките си ваканции и отпуски сред природа, имат дори свои собствени планинскарски пръчки и ръчно правени лусиони против изгаряне. Трудно е да ги проучиш, особено "нощния" им живот, защото те го прекарват усамотени в някое забутано плажче далеч от цивилизацията, извършвайки своите ритуали и правила.

БОХЕМИ (или "Партистите")


Това е видът, който може би оползотворява на 100% времето си край морето. Макар тези хора да стават късно, се пекат и шляят може би повече от всички други (освен един друг вид по надолу). Малкото време между плажа и свечеряването прекарват в дрямка, а вечерта можеш да ги намериш на купони по плажове, в заведения или дискотеки. Това е ловното поле на тези екземпляри и не е трудно да ги намериш.  Обикновенно с коктейл в ръка, весела усмивка и несвързано говорене, тези хора са ГОЛЕМИТЕ КУПОНДЖИИ (или поне така си мислят част от тях, на които купонясването не им се отдава чак толкоз).

ЗАГОРЯВАЩИТЕ (или "Мис/Мистър Тен")

Ето едни индивиди, запазали част от разума на предците си. Този вид, подобно на пра-хората, изобщо не му пука, че слънцето го почернява, дори обича това, и по цвят на кожата се доближава до своите кафеникави по кожа прародители. Само дето има повечко пари и не се разхожда в търсене на плячка, а в търсене на загар.
Честно, не схващам тези хора. Вярно, има такива, които изглеждат добре със загар, но има такива, при които тенът действа зле. На един 40-годишен мъж с бирено коремче, който се пече на плажа, само тен му трябва...

ОЛ-ИНКЛУЗИВИСТИ (няма под-име, ама ви измамих да прочетете това, нали?)


 Да си го кажем направо: определено ол-инклузив ваканцията има големи плюсове, но и големи минуси. Тя е рай за хората, които обичат да похапват, и предлага много и хубава храна на изгодни цени, понякога включени в самата сметка на хотела. Питиетата също не са за изпускане, а често ол-инлузив хотелите са хубави, а не някакви дупки (знам от личен опит). Гадното е, че забавленията куцат, и то много. В най-добрия случай има някой полу-добър музикант или певец, а най-лошия просто няма свестно забавления. Затова за седем дни няма шанс всяко ядене да е в ол-инклузив хотел, ако сте отседнали в такъв, защото ще се побъркате от скука, ако не сте:
А) лакомници
Б) интернет маниаци, забили поглед в телефона си
В) хора, които предпочитат да прекарат ваканцията си в спане и ядене (поспиващи лакомници)

УИКЕНДАРИ (или "Летовниците-двудневки")

Това е една особена порода, която, честно казано, не разбирам. Уикендарите са хора, които обикновено работят по този начин, че рядко могат да си вземат отпуск. За това в петък вечерта хващат куфарите и няколко дрешки, заедно с пачка от около 150 лева, за да тръгнат към морето, където да преспят у някой приятел или в редки случаи в хотел.
Уикендарите прекарват съботата в излежаване на плажа, плуване, ядене по ресторанти, разходки и купон в някоя дискотека, докато в неделя си отспиват, оплакват се от главоболие и махмурлук и потеглят обратно към родното място, където на следващия ден отново ще седят пред компютъра и се ще се задушават в стаичката си.
Практически уикендарите прекарват само един истински ден на черноморието, защото неделята е основно пътуване, излежаване и оплакване от глупостите, които са правили миналата нощ. Ако не си вземат една истинска почивка през лятото, уикендарите най-вероятно в крайна сметка остават неудовлетворени от своите микро-почивки. Туйто.

АРТ-ТУРИСТИТЕ (или "Музейните създания")
Типично място за сбирки на арт-туристи. Ареалът на самия вид включва
всевъзможни галерии, музеи, научни сбирки и арт-фестивали.
Това е културният вид туристи на нашето Черноморие, но и той, като всички други, в моите очи има един недостатък (аз, като сложен хибрид между 3-4 вида, винаги намирам треска за дялане в отделните видове). В този случай: арт-туристите често до такава степен се задълбочават в ходенето по музеи, галерии, изложби или фестивали, че забравят за най-важното: плажа и морето! Макар и аз да съм частично този вид, много повече обичам плажа и кисненето в морето пред стоенето в хладни зали със статуи, пресъздадени древни дрехи и картини. Музеят е занимание за зимата, където там ще ти е топло и интересно, а не за лятото, когато там ще ти е студено и мислите ти ще летят към морските брегове, гларусите и корабчетата.

БОНУС ВИДОВЕ:

 1. Семейство Ловни дружинки (или... няма под-име! Честит 16 юли!)
 Този странен род винаги присъства на плажа с поне една своя разновидност. Специално семейството, за което говоря, има нормален външен вид, години около 21-28, а представителите му се събират на групички от по 4-5 индивида, които са тръгнали на лов за гаджета по Черноморието. Срещат се в баровете на плажовете, по самите плажове, а може да ги видиш и по време на лов- намигащи и свалящи момичета. Широко разпространен вид, за който няма опастност да изчезне в близките години.

 2. ЧУЖДОПЛАЖУВАЩИТЕ (ми, пак няма под-име)
Ами, това е единственият вид, който не се среща по нашето Черноморие, но може да го намериш в околните държави с морски курорти. Всяка държава има такива индивиди, които се оплакват от нещо по родните си морски курорти, ако държавата им има такива. Затова те отиват в някой морски курорт в друга държава, след което се връщат с куп хвалби за това как обслужването там е невероятно, храната-супер, а хората- бодри и страхотни. И това не важи за българските чуждоплажуващи, всички говорят така, дори да не е истина- искат да се похвалят колко добре са изкарали.

 Та, това са видове в общи линии. Както казах, има хибриди, а и уникални индивиди. Идете на почивка и ги вижте със собствените си очи!

четвъртък, 10 юли 2014 г.

"Галактически грабители"- прологът

 Като по чудо днес имах късмет да се допипам до скенер и да кача пролога на "Галактически грабители" в PDF формат. Който желае да му го изпратя, да ми пише на следните и-мейли:

ivanova.vessy@gmail.com в Gmail
и
kiril.ivanov032003@abv.bg  в Abv поща.
  След това ще може да получите своята лична бройка от пролога напълно безплатно. След време ще се появят и главите една по една и винаги ще ги получавате безплатно ако желаете да ги имате.
   Пишете смело, приятели мои! Искам да раздам поне 5 копия, за да знам че трудът от седмица и половина рисуване не е съвсем напразен. :)